Мая Димитрова
Професор, Институт по роботика, Българска академия на науките

Проекти

     Проектите, по които работя, са фокусирани върху ефекта на различни технологични системи върху самочувствието на хората, с които взаимодействат, с идеята да предвидим и ограничим негативните аспекти на етап дизайн на системите, а не след тяхното ad hoc внедряване. Подобно изследователско направление може да бъде наречено робопсихономика, защото се опитва да отрази същностната вътрешна динамика на човешкото възприятие на технически системи, които се опитват да емулират социални процеси.
             Благодарна съм на колегата гл. ас. д-р Георги Гачев от ИМИ-БАН, който предложи това направление да бъде наречено „Четвърти закон на роботиката – роботът трябва да бъде харесван![1]“.

     По-значимите за мен проекти, в които участвам, са следните:

Методология за определяне на функционалните параметри на мобилен колаборативен сервизен робот асистент в здравеопазването, № КП-06-Н57/8 от 16.11.2021г. с ФНИ (2021-2024), https://robomed.bg/ . В него развиваме идеята за осъществимостта на така наречената "кибер-физична медицинска сестра", която е техническа система, използвана не толкова в медицински, колкото в социален контекст да помогне за "облегчаване на страданието чрез съчувствено присъствие [2] (p. 6)" - способни ли са роботите на това? И как да бъдат предвидени техните положителни или отрицателни ефекти върху хората, с които взаимодействат, на етап дизайн на системите, а не след тяхното ad hoc внедряване?


[1] Лична комуникация, 29.11.2024, зала 478, ИМИ-БАН, Конференция "Изследователският подход в математическото образование", София